483449_156744031154086_434150803_n.jpg)
Francesco Hayez
Paz
A mi madre
No pensar con furor en nada, ni en nadie.
En el soplo solar respirar como flor
días insaciables.
Con la cometa pálida del horizonte
ser siempre
y en todo penetrar.
Qué más me da que cada vez sean más voraces
los prados inminentes o andados?
Aquí yo amo y la tosca e inexpresiva rana,
y para el escorpión puedo todavía
ser
la salida en el círculo de fuego.
1981. De su libro libro Fuga a lo real Amargord, Madrid, 2012.
© Otros poemas de Zhivka Baltadzhieva
МИР
За нищо да не мисля зло, за никого.
А в слънчевия повей като цвете
да вдишвам дни и да не знам насита.
И със хвърчилото на хоризонта цяла
да бъда винаги
във всичко взряна.
Отвъд деня и още по-нататък.
Какво че все по-стръвни са лъките,
които предстоят, които бяха.
Аз тук обичам и неизразителната жаба,
за скорпиона мога
още
изход в огнения кръг да стана.
1981
Grandes Obras de El Toro de Barro
PVP: 8 euros Pedidos a:edicioneseltorodebarro@yahoo.es
Puedes entrar. He dejado la puertaabierta, la luz, la calefacciónencendidas. Hay un poco de vinode la alacena, el café está recientepor si me demoro y te vence el sueño.Acaso estés aquí cuando regrese,arropada en el sofá con mi mantade viaje, reconfortada, quizácomplacida del mundo en su belleza,sabiendo que hay una técnica puraen esta maravilla de estar vivo.Y si no estás, bendito sea el tiempoen que estuviste. Sólo he de abrirlos postigos para que fluya el aguallovida en la memoria. La luz, pronto,dejará en las paredes una sombraque llamará en sus labios con tu nombre,contenta de estar en casa de nuevo.
Otros poemas de
Juan Ramón Mansilla
483449_156744031154086_434150803_n.jpg)
Francesco Hayez
Paz
A mi madre
No pensar con furor en nada, ni en nadie.
En el soplo solar respirar como flor
días insaciables.
Con la cometa pálida del horizonte
ser siempre
y en todo penetrar.
Qué más me da que cada vez sean más voraces
los prados inminentes o andados?
Aquí yo amo y la tosca e inexpresiva rana,
y para el escorpión puedo todavía
ser
la salida en el círculo de fuego.
1981.
De su libro libro
Fuga a lo real
Amargord, Madrid, 2012.
© Otros poemas de Zhivka Baltadzhieva
МИР
За нищо да не мисля зло, за никого.
А в слънчевия повей като цвете
да вдишвам дни и да не знам насита.
И със хвърчилото на хоризонта цяла
да бъда винаги
във всичко взряна.
Отвъд деня и още по-нататък.
Какво че все по-стръвни са лъките,
които предстоят, които бяха.
Аз тук обичам и неизразителната жаба,
за скорпиона мога
още
изход в огнения кръг да стана.
1981
А в слънчевия повей като цвете
да вдишвам дни и да не знам насита.
И със хвърчилото на хоризонта цяла
да бъда винаги
във всичко взряна.
Отвъд деня и още по-нататък.
Какво че все по-стръвни са лъките,
които предстоят, които бяха.
Аз тук обичам и неизразителната жаба,
за скорпиона мога
още
изход в огнения кръг да стана.
1981
Grandes Obras de
El Toro de Barro
 | ||
|
abierta, la luz, la calefacción
encendidas. Hay un poco de vino
de la alacena, el café está reciente
por si me demoro y te vence el sueño.
Acaso estés aquí cuando regrese,
arropada en el sofá con mi manta
de viaje, reconfortada, quizá
complacida del mundo en su belleza,
sabiendo que hay una técnica pura
en esta maravilla de estar vivo.
Y si no estás, bendito sea el tiempo
en que estuviste. Sólo he de abrir
los postigos para que fluya el agua
llovida en la memoria. La luz, pronto,
dejará en las paredes una sombra
que llamará en sus labios con tu nombre,
contenta de estar en casa de nuevo.
Otros poemas de
Juan Ramón Mansilla
Juan Ramón Mansilla
|